Търсене

САС отмени колоритно решение, ограничаващо шансовете за обезщетение от незаконно подслушване

САС отмени колоритно решение, ограничаващо шансовете за обезщетение от незаконно подслушване
31.07.2017 г.
Софийският апелативен съд постанови обезщетение от 4000 лв. за незаконно подслушване на бивш митничар и отмени колоритното решение на съдия Владимир Ковачев от Благоевградския окръжен съд, с което искът му първоначално беше отхвърлен.

Миналата година "Правен свят" разказа за казуса на Методи Митовски и решението, което постанови по него съдия Ковачев. Преди дни САС е отхвърлил всички тези в него, които доведоха до отказ на БлОС да присъди обезщетение за незаконно подслушване.

Историята започва с това, че през годините прокуратурата е водила серия от дела срещу Митовски и в един момент той се усъмнява, че е бил подслушван незаконно. Така през 2014 г. и 2015 г. пише на всички институции, които може да разполагат с информация за това - Народното събрание, главният прокурор, Окръжният съд в Благоевград. Отговор получава само от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). То установява, че от 30 януари до 30 март 2009 г. Митовски е бил подслушван. Това е станало по искане на ОДМВР-Благоевград и с разрешението на тогавашния председател на Окръжния съд в града Красимир Аршинков.

Накратко НБКСРС установява, че е дадено разрешение за използване на СРС срещу Митовски въз основа на искане, в което са посочени няколко текста от НК - чл.253,255,256,257 и чл.308, по които, с изключение на чл.253 НК, нито едно от останалите престъпления не попада в обхвата на тези, за които е предвидено използването на спецсредства. Нещо повече - един от текстовете от НК (чл. 257) е отменен през 2006 г. т.е. три години преди исканията за подслушване на Митовски. Освен това бюрото констатира, че исканията не са били основани на никакви данни.

Така след като получава отговора на НБКСРС бившият митничар завежда дело по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)  т.е. за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Отначало ответници по него са и ОДМВР-Благоевград, и БлОС, но заради Тълкувателно решение №5/2013 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, делото продължава да се води само срещу полицията.

С решение от 21 ноември 2016 г. съдия Владимир Ковачев от БлОС отхвърли претенцията на Методи Митовски. Освен, че актът му беше изпълнен с мотиви от Евангелието от Лука и сентенции от Хораций и Сенека, в него се развиваха тези, които поставят въобще под въпрос възможността някой някога да осъди държавата за незаконно подслушване или поне силно я ограничават.

С решение от 21 юли 2017 г. състав на Софийския апелативен съд с председател Алексей Иванов и членове Елизабет Петрова и Елена Тахчиева (докладчик) отхвърля всички тези на първоинстанционния съд. И постановява ОДМВР-Благоевград да му плати 4000 лв. обезщетение. Решението на САС не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Първият важен момент в решението на втората инстанция е свързан с доказателствената сила на решението на НБКСРС, която беше поставена под въпрос в акта на БлОС. Съдия Владимир Ковачев дори беше видял в заключението на бюрото, че Митовски е бил подслушван незаконно, недопустим опит да бъде ревизирано разрешението за използване на СРС, дадено от председателя на съда.

Съвсем по друг начин разсъждава САС. "Неправомерността на използваните СРС спрямо ищеца е установена с акт на компетентния държавен орган по чл. 34б, ал.1 от Закона за СРС, който осъществява контрол на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, така и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Решението на НБКСРС, като издаден от компетентен държавен орган, извършил проверка в рамките на правомощията си по установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ", пише в решението на втората инстанция. И тя обявява, че решението на бюрото се ползва с материална доказателствена сила за верността на удостоверените в него факти. В решението на САС се казва, че установеното от НБКСРС не е било оборено, напротив. Апелативните съдии също са установили, че "като основание в исканията е било посочено, че лицето (Методи Митовски – б.а.) участва в престъпна схема, ръководена от А.Я. за неправомерно изчисляване, приспадане и възстановяване на ДДС или т.нар. източване на ДДС, но в самите искания липсват данни за деяние по посочените текстове от НК, вместо това са цитирани разговори на Митовски с адвокат по повод сделки с недвижими имоти". "За да е налице законосъобразно прилагане на СРС е необходимо мотивирано писмено искане, съгласно чл.14 ЗСРС в действащата редакция /бр.109/23.12.2008г./, което следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление. В конкретния случай не се установява някое от тези условия да е било налице - в исканията не се съдържат конкретни факти или обстоятелства, че Митовски е извършил или че ще извърши тежко престъпление по смисъла на посочените текстове от НК", завява въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд отхвърля и тезата на съдия Владимир Ковачев, че когато ЗОДОВ говори за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, има предвид само техническите и фактически действия по изпълнението и прилагането на СРС и използване на резултатите от тях. Т.е., че държавата не носи отговорност за незаконни искания за подслушване, нито за разрешения, дадени от съда, в разрез със закона, а отговорността ѝ се свежда само до самото приложение на СРС. "Терминът "използване" на специални разузнавателни средства не би следвало да се тълкува толкова стеснително, тъй като представлява процес, включващ действия по искане на разрешение, получаване на разрешение и извършване на определени фактически и/или правни действия по изпълнение и събиране на информация, като нарушаването на всеки от тези неразривно свързани по между си етапи, ще опорочава законосъобразността на целия процес по прилагането и използването на СРС", е становището на апелативните съдии.

Друг от съществените моменти в решението на САС е свързан с това какво разбиране ще залегне в практиката по ЗОДОВ по въпроса откога започва да тече давността за предявяване на иск за обезщетение за незаконно подслушване. Виждането на съдия Владимир Ковачев от БлОС по делото на Митовски беше, че петте години, през които може да бъде подаден искът, започват да текат от датата на преустановяване на нарушението. Т.е. когато е спряло незаконното прилагане на СРС. В случая на Митовски, чието подслушване е приключило на 30 март 2009 г., правото на иск по ЗОДОВ е било погасено още на 30 март 2014 г., се твърди в решението на БлОС, въпреки че Митовски научава, че е подслушван незаконно едва на 26 януари 2015 г., откогато е писмото до него от НБКСРС.

Виждането на въззивната инстанция е различно. "Този въпрос не е изрично уреден в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като предхожда създаването на фактическия състав на чл.2,ал.1, т.7 ЗОДОВ (ДВ бр.17/06.03.2009 г.), но би следвало да се направи аналогия с началния момент на давността, предвидена за другите незаконни актове на правозащитни органи - от момент, когато бъде окончателно потвърден незаконния характер на тези действия (влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателно производство, влизане в сила на оправдателна присъда за извършено престъпление и т.н.)", пише в решението на САС. В него се сочи, че в случая на Методи Митовски използването на СРС е признато за незаконно с решение на НБКСРС, който е компетентният държавен орган, имащ правомощието да осъществява контрол за законност и да защитава интересите на гражданите при незаконно използването на СРС. "От датата на уведомяване по чл. 34ж, ал.1 ЗСРС, засегнатото лице има официална информация, че е било обект на незаконно използване на СРС /26.01.2015г./, от когато според настоящия състав започва да тече погасителния давностен срок и вземането за обезщетение става изискуемо", заключава САС.

Той не уважава изцяло претенцията на бившия митничар, който иска компенсация от 50 000 лв. САС установява, че нормата от ЗОДОВ, на която стъпва искът, е влязла в сила на 6 март 2009 г. и така Митовски може да бъде компенсиран само за незаконното подслушване в периода между 6 и 30 март 2009 г. Освен това апелативните съдии подчертават, че в периода, в който той твърди, че е претърпял вреди от незаконното използване на СРС, спрямо него (вдигал кръвно, изолирал се от близки и познати) е имало и други фактори, които да повлияят на състоянието му. По същото време срещу него са водени разследвания, включително и за лихварство, което е завършило с осъдителна присъда. А тези дела също са "източник на повишено напрежение и емоционален стрес", пише САС. И заявява в решението си: "По тази причина не би могло да се приеме, че неблагоприятните последици върху неговото здраве и психика в този интензитет се намират изцяло в пряка причинна връзка с процесния деликт. Тази липса на възможност да се разграничат процесните вреди от други негативни преживявания на ищеца и наслагването на множество стресогенни фактори ще следва да се има предвид при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, което според настоящия състав следва да бъде в размер от 4000 лв.".