Министерският съвет одобри проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). С него в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти, както и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти. Тяхната цел е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
Законопроектът надгражда сега съществуващия правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа, като се запазват изискванията на действащия към настоящия момент ЗПФИ по отношение на изискванията за лиценз, капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и др. Въвеждат се подробни изисквания за добра репутация, професионална квалификация и опит на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник. Запазва се и досега съществуващият режим на одобрение на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник.
Нов момент в предлагания законопроект е възможността инвестиционните посредници да сключват договори с обвързани агенти. Обвързаният агент може да бъде физическо лице или търговско дружество, което срещу възнаграждение може да предоставя определени услуги от името на един инвестиционен посредник и на негова пълна и безусловна отговорност. Законопроектът предвижда обвързаните агенти да се регистрират в Комисията за финансов надзор след като удостоверят, че отговарят на нормативно установените изисквания за образование, опит и добра репутация.
Регламентирани са случаите, свързани с придобиването и увеличаването на квалифицирано участие в инвестиционен посредник. Проектът определя и изискванията за вътрешна отчетност, вътрешен контрол, управление на рисковете, вътрешен одит, политики за възнагражденията, управлението на конфликти на интереси и др.
Ново спрямо настоящата нормативна уредба е въвеждането на изисквания, които инвестиционните посредници трябва да спазват при използването на т. нар. алгоритмична търговия. Развитието на технологиите през последното десетилетие позволяват участниците на финансовите пазари да ползват алгоритмична търговия, при която компютърен алгоритъм определя автоматично елементите на нареждането при ограничена или нулева човешка намеса.
Предвижда се и създаването на нов вид многостранна система за търговия – пазар за растеж. При него не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на това място за търговия, трябва да са малки и средни предприятия. Създаването и функционирането на пазари за растеж ще насърчи малкия и средния бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар в страната.
Наред с промените, произтичащи от транспонирането на Директива 2014/65/ЕС, със законопроекта се въвеждат мерки за прилагането на Регламент (ЕС) 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, Регламент (EС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, както и Регламент (ЕС) 2015/2365 относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа.
Министерският съвет одобри проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти
12.10.2017 г.