Актуално

Електронната форма ще бъде въведена в заповедното производство в България, съгласно законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приет от Народното събрание на 25 януари 2023 г. Тези нови правила ще влязат в сила от 1 юли 2024 г.

Заповедното производство е един от най-често срещаните типове граждански дела пред районните съдилища в България. Според статистиката на Висшия съдебен съвет (ВСС) за 2020 г., общо 105 699 заповедни дела по чл. 410 и чл. 417 ГПК са били заведени, което представлява 57% от всички граждански дела пред районните съдилища. Различни съдилища по страната се натоварват с различни бройки дела, което води до различни срокове за произнасяне на съдебните решения. Например, в малки населени места заповедите за изпълнение се издават в срок от три дни, в областни градове - около седмица, а в София този срок може да бъде значително по-дълъг.

С цел да се предотврати неблагоприятното отношение към гражданите и бизнеса в големите градове, където съдебната натовареност е по-голяма, законодателните изменения в ГПК предвиждат електронизация на заповедното производство и централизирано разпределение на делата между районните съдии в цялата страна.

Според новата разпоредба на чл. 409а ГПК, всички процесуални действия в заповедното производство трябва да се извършват в електронна форма. Всички актове на съда, включително заповедите за изпълнение и изпълнителните листи, също ще бъдат издавани в електронна форма, освен ако не е предвидено друго. Заявленията за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към тях ще трябва да бъдат подавани по електронен път чрез електронен формуляр в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП).

Въпреки ползите от електронното производство, съществува възможност за проблеми, свързани с нормалното функциониране на ЕПЕП, като например технически проблеми или профилактика. В такива случаи, лицата, които трябва да предявят вземанията си в рамките на заповедното производство, може да се ограничат в правото си поради изискването за електронна форма.

Съгласно новата разпоредба на чл. 410, ал. 5 ГПК, определени субекти ще могат да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само в електронна форма. Тези субекти включват кредитни и финансови институции, включително тези, които събират вземания от потребители, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци, които доставят енергия, газ или предоставят пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси, частни съдебни изпълнители, държавни учреждения и общини.

Въпреки това, текстът на законопроекта не е напълно ясен относно точно кои търговци и лица попадат в изключението от електронната форма, когато са представени от адвокат. Това създава възможност за противоречиви тълкувания и ще бъде основание за последваща редакция на закона.

Съгласно новосъздадената ал. 6 на чл. 410 ГПК, заявителите, освен тези по ал. 5 на същия член, ще трябва да подават заявление за издаване на заповед за изпълнение на хартиен носител в районен съд по техния избор. Това обаче не важи за заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, при които разпределението на делата ще бъде централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната.

Този подход има за цел равномерното разпределение на заповедните дела между съдилищата, съобразно тяхната натовареност. Изключение се прави за заявленията, основани на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, където заявителят може да подаде заявлението си в районния съд, на постоянния или настоящия си адрес, или седалището си.

Техническият нюанс, който води до терминологично разграничение между понятията "подаване" и "разглеждане", е израз на философията на нововъведената концепция за централизирано разпределение на делата. При този подход заявителят ще подаде заявлението си в районен съд, след което делото ще се разпредели на случаен принцип между всички райони.

Гласуваният законопроект за изменение и допълнение на Гражданската процесуална кодекса въвежда правила за издаване на електронни изпълнителни листове, което ще улесни и ускори процеса на изпълнение.

Една от ключовите промени е свързана с изискването за представяне на оригинален изпълнителен лист на съдебния изпълнител. Според новите разпоредби съдебният изпълнител ще може да пристъпи към изпълнение по молба на заинтересованата страна, като посочва номера на делото и издадения в електронен вид изпълнителен лист. Това ще бъде възможно след получаването на достъп до съответния лист чрез Единната портална електронна система (ЕПЕС) или по друг начин, приложим за изпълнение.

Промените включват и издаването на електронни изпълнителни листове. Според променената разпоредба в ГПК, чл. 408, ал. 1, изпълнителният лист ще се издава в електронен формат и ще бъде подписан от съдия от съответния съд. В случай, че електронното издаване не е възможно, ще бъде издаден хартиен изпълнителен лист. След електронното подписване, съгласно наредба № 5 от 1.06.2017 г., изпълнителният лист ще бъде регистриран в информационната система на съда, като му се присвоява уникален регистров номер. Върху подписания изпълнителен лист ще се поставя и електронен печат с генерирания при регистрацията регистров номер и дата, както и данни за съдията, подписал листа.

Освен това, ще бъде въведена и електронна партида, която ще бъде част от електронното дело в Електронната информационна система на съдебната администрация. В тази партида ще се съдържат информацията от изпълнителния лист, акта, въз основа на който е издаден, данни за страната, в полза на която е издаден, и лицето, спрямо което е издаден. Чл. 434, ал. 3 от ГПК определя основните обстоятелства, които ще бъдат отразени в електронната партида, като образуването, препращането, прекратяването и приключването на изпълнителното дело, както и резултатът от изпълнението и платените на взискателя суми. Важно е да се отбележи, че електронната партида не замества изпълнителното дело, а е допълнение към него.

Законът предвижда и заличаване на отбелязките в системата, което ще позволи на последващи съдебни изпълнители да получат достъп до информацията. Според чл. 426, ал. 5, изр. 2 от ГПК, ако отбелязката за приключване или прекратяване на изпълнителното дело не е заличена или отразена, не може да се образува последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Това ще гарантира, че във времето между образуването на изпълнителното дело и отразяването на информацията за неговото прекратяване или приключване, друг съдебен изпълнител няма да може да извършва вземания.

Новите законодателни промени имат за цел да оптимизират процеса на изпълнение на задълженията и да осигурят по-ефективно вземане на дълговете. Очаква се те да улеснят работата на съдиите и съдебната администрация, като въведат електронни изпълнителни листове и електронна партида, които ще спомогнат за по-бърз и по-лесен достъп до информацията.

Електронната форма ще бъде въведена в заповедното производство, което представлява един от най-често срещаните типове граждански дела пред районните съдилища. Тези законодателни промени имат за цел да оптимизират процеса и да осигурят по-голяма ефективност в съдебната система. Съгласно новите разпоредби, всички процесуални действия в заповедното производство трябва да се извършват в електронна форма, включително издаването на заповеди за изпълнение и изпълнителни листи. Въпреки ползите, се очакват предизвикателства и неясноти относно изключенията от електронната форма. Това важно законодателно изменение ще бъде в сила от 1 юли 2024 г., обещавайки по-съвременна и ефективна съдебна система в България.