С новия закон се въвеждат изменения и допълнения и в редица други закони, като например Закона за водите, Закона за гражданското въздухоплаване, Гражданския процесуален кодекс, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за културното наследство, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Закона за обществените поръчки, Закона за подземните богатства и други.
Някои от най-важните промени в Закона за концесиите:
- някои видове концесии ще се регулират от други закони
- договорите за търсене и проучване и концесиите за добив на подземни богатства ще се регулират единствено от Закона за подземните богатства
- концесиите за добив на минерални води са изключени от новия Закон за концесиите
- морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория ще се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Чл. 1. (1) С този закон се урежда публично-частното партньорство, при което икономически оператор изпълнява строителство или предоставя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги.
(2) Този закон урежда и условията и реда за възлагане на концесия за ползване на обекти, публична държавна или публична общинска собственост.
Чл. 2. Целта на този закон е да осигури:
1. развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес чрез партньорство между публичните органи и икономическите оператори;
2. задоволяване на обществени потребности чрез включване на частни инвестиции в строителството и в предоставянето и управлението на услуги при най-добро съотношение на качество и цена;
3. ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и програми;
4. икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита интереса на гражданите и обществото.
Чл. 3. (1) Публичните органи може да избират дали да възлагат строителство или услуги чрез обществена поръчка или чрез концесия в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор.
(2) Когато се възлага строителство и/или услуги, без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки.
Раздел II.
Принципи
Чл. 4. (1) Възлагането на концесия се извършва при спазване на принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
(2) Принципите на публичност и прозрачност може да бъдат ограничени в случаите, определени със закон.
(3) Изискванията към икономическите оператори трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема на строителството или на услугите, особеностите на обекта на концесията и сложността на концесията.
Чл. 5. (1) Определянето на стойността на концесията не може да има за цел да обоснове прилагане на по-облекчен ред за възлагане или неспазване на принципите по чл. 4, ал. 1.
(2) Процедурата за определяне на концесионер не може да се проведе по начин, който да даде необосновано предимство или да постави в по-неблагоприятно положение определени икономически оператори или определено строителство или услуги.
(3) Концесиите се възлагат и изпълняват при спазване на приложимите правила относно държавните помощи.
Раздел III.
Видове концесии
Чл. 6. (1) Концесията се възлага за определен срок от един или повече публични органи на един или повече икономически оператори с дългосрочен възмезден договор, наричан по-нататък "концесионен договор".
(2) Според предмета си концесиите по този закон са:
1. концесия за строителство;
2. концесия за услуги;
3. концесия за ползване на публична държавна или публична общинска собственост, наричана по-нататък "концесия за ползване".
(3) Според органа, който ги възлага, концесиите са държавни или общински.
(4) Когато се възлага от два или повече публични органа, концесията е съвместна концесия. Съвместната концесия може да бъде държавна - когато се възлага от двама или повече министри, общинска - когато се възлага от двама или повече кметове на общини, и съвместна концесия с държавно и общинско участие - в останалите случаи.
Чл. 7. (1) Концесията за строителство е публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор изпълнение на строителство, срещу което предоставя на икономическия оператор правото да експлоатира строежа при поемане на оперативния риск.
(2) Строителство е:
1. изпълнението или едновременното проектиране и изпълнение на строеж, или
2. изпълнението или едновременното проектиране и изпълнение на строителни и монтажни работи и дейности, посочени в приложение № 1, чрез които съществуващ строеж се реконструира, преустройва, възстановява или му се извършва основен ремонт, или
3. изпълнението на строителни и монтажни работи за извършване на текущи ремонти и за поддържане на съществуващ строеж в експлоатационна годност.
(3) Строеж е резултатът от строителни и монтажни работи, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява самостоятелно икономическа или техническа функция.
(4) Правото на икономическия оператор да експлоатира строежа включва получаването на приходи от предоставяни чрез строежа услуги и/или от извършването на друга стопанска дейност със строежа.
Чл. 8. (1) Концесията за услуги е публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор предоставяне и управление на една или повече услуги, различни от строителство, срещу което предоставя на икономическия оператор правото да получава приходи от извършването на тези услуги при поемане на оперативния риск, наричано по-нататък "експлоатация на услугите".
(2) Концесия за услуги се възлага за услуги, предназначени за ползване от обществото, включително от публичния орган, както и за дейностите по приложение № 2.
(3) С концесия за услуги може да се възлагат социални или други специфични услуги по приложение № 3. Когато част от услугите са социални или други специфични услуги по приложение № 3 и стойността им е по-голяма от стойността на останалите услуги, се прилагат правилата за социални или други специфични услуги по този закон.
(4) С концесия за услуги може да се възлага строителство по чл. 7, ал. 2, т. 3.
(5) С концесия за услуги може да се възлага доставка на стоки от икономически оператор за публичен орган, стойността на която е по-малка от стойността на услугите. Когато стойността на доставката е по-голяма от стойността на услугите, се прилага Законът за обществените поръчки.
Чл. 9. (1) С концесията за ползване публичен орган предоставя възмездно на икономически оператор право да извършва определена стопанска дейност с обект, който е публична държавна или публична общинска собственост, без да възлага изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги. Концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение и поема задължение за изпълнение на инвестиционна програма, с която осигурява поддържането на обекта в експлоатационна годност.
(2) Икономическият оператор има право да получава приходите от стопанската дейност, извършвана с обекта на концесията.
(3) Икономическият оператор е длъжен да опазва и поддържа обекта на концесията, като изпълнява предложената инвестиционна програма и може да изпълнява строителство за своя сметка, освен ако е забранено от концедента.
Чл. 10. (1) Когато публичен орган възлага на икономически оператор както изпълнение на строителство по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 2, така и предоставяне и управление на услуги, концесията се определя като концесия за строителство.
(2) Когато публичен орган възлага както изпълнение на строителство и/или предоставяне и управление на услуги, така и предоставяне на ползване върху обект - публична държавна или публична общинска собственост, концесията се определя като:
1. концесия за строителство, когато е възложено строителство по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 2;
2. концесия за услуги - извън случаите по т. 1.
Чл. 11. (1) Концесия за строителство и концесия за услуги, чиято стойност е по-голяма или равна на левовата равностойност на прага, определен с регламент на Европейската комисия, приет на основание чл. 9 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ, L 94/1 от 28 март 2014 г.), наричана по-нататък "Директива 2014/23/ЕС", са концесии с трансграничен интерес.
(2) Концесия за строителство и концесия за услуги, чиято стойност е под прага по ал. 1, както и всяка концесия за ползване са концесии без трансграничен интерес.
(3) Актуална информация за промените в размера на прага по ал. 1, наричан по-нататък "европейския праг", се поддържа на интернет страницата на Националния концесионен регистър.
Чл. 12. Този закон се прилага и за концесия, която независимо от предмета и включва, изисква или съдържа класифицирана информация, наричана по-нататък "концесия с класифицирана информация".
Чл. 13. (1) Независимо от предмета и всяка концесия може да бъде определена от концедента като запазена концесия.
(2) Запазена е концесията, която се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение.
(3) Концесионер на запазена концесия може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 70 на сто от неговите работници и служители са хора с увреждания или хора в неравностойно положение.
Чл. 14. При възлагане на концесия се използват кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник.
Раздел IV.
Обекти на концесия
Чл. 15. (1) Обект на концесия за строителство е един или повече самостоятелни строежи или част от строеж с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение, за който публичният орган е възложил конкретното строителство.
(2) Обект на концесия за услуги е конкретната вещ или съвкупност от вещи, чрез които се предоставят услугите. Обект на концесия за услуги може да бъде и съществуващ строеж.
(3) Обектът на концесия за строителство и на концесия за услуги може да е държавна, съответно общинска собственост, както и собственост на концесионера или на друго лице.
(4) Обект на концесия за ползване е обект, определен със закон за изключителна държавна собственост, както и обект, имот или част от имот - публична държавна или публична общинска собственост.
Чл. 16. (1) При концесия за строителство към обекта на концесия концедентът определя концесионна територия. При концесия за услуги концесионна територия се определя само когато това следва от естеството на обекта на концесията. Към обекта на концесията концедентът може да определи една или повече принадлежности.
(2) Концесионна територия е поземленият имот или имоти, или част от поземлен имот, върху или под който е разположен обектът на концесията.
(3) Принадлежност е територията, прилежаща към обекта на концесията или към концесионната територия, прилежащата техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и всяка друга самостоятелна вещ, които осигуряват безпрепятствено, нормално и безопасно функциониране на обекта на концесията или на предоставянето на услугите, както и територии извън обекта на концесията, които не са физически свързани с обекта на концесията, но са необходими за изпълнението на дейностите по концесията.
(4) До прекратяването на концесионния договор страните по него не може да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност или с концесионната територия.
(5) Приращенията и подобренията върху обект на концесия, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или публична общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината от момента на възникването им.
(6) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия и на негова принадлежност или на концесионна територия, които са частна държавна или частна общинска собственост, се урежда с концесионния договор. Във всички случаи вещните права върху недвижими имоти, които се учредяват или възникват в полза на концесионера, са със срок до прекратяване на концесионния договор.
(7) Когато обектът на концесия е собственост на концесионера, с концесионния договор се урежда собствеността върху него след прекратяването на концесионния договор, включително дали концедентът има право да придобие собствеността върху обекта, както и цената на придобиването или начинът на нейното изчисляване.
Раздел V.
Субекти
Чл. 17. (1) Публичният орган, който извършва действията по възлагане на концесия и е страна по концесионния договор, е възлагащ орган, наричан по-нататък "концедент".
(2) Правомощията на концедент за държавните концесии се изпълняват от министър в съответствие с неговата отраслова компетентност. Правомощията на концедент се изпълняват от министър и в случаите, когато обектът на концесия е държавна собственост и съгласно закон се управлява от или е предоставен за управление на ръководеното от него министерство, на ведомство - второстепенен разпоредител с бюджет към същия министър, или на публично предприятие - търговец, правата на собственост на държавата в което се упражняват от министъра.
(3) Правомощията на концедент за общинските концесии се изпълняват от кмета на общината.
(4) Правомощията на концедент за съвместните концесии се изпълняват от орган, определен със споразумение между два или повече органи по ал. 2 и/или 3.
(5) При изпълнение на правомощията си концедентът взема решения и извършва действия самостоятелно, освен в случаите, определени с този закон.
(6) Концедентът представлява държавата, съответно общината по дела, които се отнасят до сключването, действителността, изпълнението или прекратяването на съответния концесионен договор и последиците от прекратяването.
Чл. 18. (1) Икономически оператор е всяко физическо лице, юридическо лице или друго образувание, или група от такива лица и/или образувания, включително временно обединение от предприятия, които предлагат на пазара изпълнение на строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги.
(2) Икономическите оператори може да участват в процедура за определяне на концесионер самостоятелно или като се сдружават в избрана от тях форма, наричана по-нататък "група от икономически оператори".
Чл. 19. (1) Икономически оператор, който е подал заявление и/или предварителна оферта, има правата на кандидат в процедурата за определяне на концесионер.
(2) От датата на подаване на оферта икономическият оператор придобива правата на участник в процедурата за определяне на концесионер.
Чл. 20. (1) Концесионер е икономическият оператор, на когото с концесионния договор се възлага концесията.
(2) Концесионният договор се сключва с участника, определен за концесионер, а в случаите, определени с този закон - с проектно дружество или с публично-частно дружество.
(3) Когато участникът, определен за концесионер, е група от икономически оператори и не е предвидено учредяване на проектно дружество или на публично-частно дружество, концесионният договор се сключва с всички участници в групата. Когато в заявлението е посочено, концесионният договор се сключва с оператора, който представлява групата, или с водещия партньор. Във всички случаи участващите в групата икономически оператори отговарят солидарно за изпълнението на концесионния договор.
(4) Когато концесията е с плащане от концедента, концесионерът трябва да е капиталово търговско дружество. В случай че участникът, определен за концесионер, има друга правно-организационна форма, концесионният договор се сключва с проектно дружество.
Чл. 21. (1) Концесионният договор може да се сключи с проектно дружество, което се учредява за тази цел във формата на капиталово търговско дружество.
(2) Изискване за учредяване на проектно дружество може да бъде поставено от концедента като условие, когато участникът, определен за концесионер, е група от икономически оператори. В този случай икономическите оператори, участвали в процедурата за определяне на концесионер като група, записват целия капитал в съотношението, посочено в офертата.
(3) Проектно дружество може да се учреди по предложение на участващи в група икономически оператори, като притежанието на капитала се разпределя според предложеното в офертата.
(4) Проектно дружество може да се учреди по предложение на икономически оператор. В този случай участникът, определен за концесионер, поема като едноличен собственик капитала на проектното дружество.
(5) Участващите в групата икономически оператори по ал. 2 и 3, както и икономическият оператор по ал. 4 отговарят солидарно с проектното дружество за изпълнението на договора.
Чл. 22. (1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество.
(2) Публично-частно дружество се учредява за целите на сключване на концесионен договор във формата на капиталово търговско дружество, в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер, наричан по-нататък "частен съдружник", и държавата, една или повече общини и/или определено от концедента публично предприятие, наричани по-нататък "публичен съдружник".
(3) Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник. Публичният съдружник също участва в управлението.
(4) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземането на следните решения:
1. изменение на устава или на дружествения договор;
2. увеличаване и намаляване на капитала;
3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;
4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния съдружник;
5. преобразуване и прекратяване на дружеството.
(5) Частният съдружник отговаря солидарно с публично-частното дружество за изпълнението на концесионния договор.
(6) Публично-частното дружество се учредява за срок до прекратяване на концесионния договор.
(7) Предоставените права върху недвижими имоти, които са предмет на непарична вноска от публичния съдружник, се смятат за предоставени до прекратяване на дружеството и не могат да бъдат обект на разпоредителни действия от страна на публично-частното дружество. При прекратяване на дружеството предоставените права преминават обратно към държавата, съответно към общината или публичното предприятие.
Чл. 23. (1) Проектното дружество, съответно публично-частното дружество е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер.
(2) Участникът, определен за концесионер, а когато той е група от икономически оператори - всеки от участниците в групата, е длъжен да предостави на проектното дружество, съответно на публично-частното дружество ресурсите, с които участникът е доказал съответствие с изискванията към професионалните или техническите способности и/или към финансовото и икономическото състояние и може да извършва една или повече от дейностите - предмет на концесионния договор, като подизпълнител.
(3) Начинът на предоставяне на ресурсите, както и участието на частния съдружник или на участниците в групата като подизпълнители се посочват в офертата и се включват във финансово-икономическия модел.
(4) За проектното дружество и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.
Раздел VI.
Изключения
Чл. 24. Не се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.
Чл. 25. (1) Концесиите за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства.
(2) Концесиите за добив на минерална вода се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите.
Чл. 26. Този закон не се прилага за възлагане на строителство или на услуги в случаите, определени в приложение № 4.
Раздел VII.
Финансово-икономически елементи на концесията
Чл. 27. (1) За всяка концесия за строителство и концесия за услуги се определя стойност на концесията. Стойността на концесията включва общия оборот на концесионера за срока на концесията без данък върху добавената стойност (ДДС), получен като приходи от експлоатацията на строежа или на услугите.
(2) При откриване на процедурата за определяне на концесионер стойността на концесията се определя от концедента като прогнозна стойност.
Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесия за строителство и концесия за услуги се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:
1. приходите от експлоатацията на строежа или на услугите, включени в предмета на концесията;
2. приходите от всяка възможна опция и от всяко удължаване на срока на концесията или от друго изменение на концесионния договор;
3. приходите от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или на услугите, освен тези, които е предвидено да се събират за концедента;
4. плащанията или всякакви финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма на концесионера от концедента, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и субсидии;
5. безвъзмездните средства или всякакви други финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма от други лица за изпълнението на концесията;
6. приходите от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;
7. всички доставки и услуги, предоставени от концедента на концесионера, когато такива са необходими за изпълнението на строителството или предоставянето на услугите.
(2) Когато строителството или услугите, включени в предмета на концесията, може да се възложат под формата на обособени позиции, в прогнозната стойност на концесията се включва стойността на всички обособени позиции.
(3) Когато отделни обособени позиции се възлагат чрез отделни процедури, за всяка от тях се прилагат изискванията за концесии с трансграничен интерес, ако общата прогнозна стойност на обособените позиции е по-голяма или равна на европейския праг.
Чл. 29. (1) Прогнозната стойност на концесията за строителство и на концесията за услуги се изчислява въз основа на обективен метод съгласно наредбата по чл. 35, посочен в документацията за концесията.
(2) Методът за изчисляване на прогнозната стойност на концесията не трябва да има за цел заобикаляне на този закон чрез определяне на концесията като концесия без трансграничен интерес.
(3) Когато при провеждане на процедурата за определяне на концесионер първоначално определената прогнозна стойност се увеличи с повече от 20 на сто, за стойност на концесията се приема прогнозната стойност към датата на определяне на концесионера. Когато прогнозната стойност на концесията е по-голяма или равна на европейския праг, процедурата за определяне на концесионер се прекратява, ако е проведена съгласно изискванията за концесия без трансграничен интерес.
Чл. 30. (1) При концесия за строителство и при концесия за услуги се поддържа икономически баланс на концесията, който представлява равновесие между ползите за концесионера и концедента при поетите от тях рискове.
(2) Определеният с договора икономически баланс на концесията се поддържа през целия срок на концесията.
Чл. 31. (1) Оперативният риск при концесията за строителство и при концесията за услуги се носи винаги от концесионера и се приема за поет, когато при нормални условия на експлоатация с концесионния договор не е гарантирано възвръщането на направените инвестиции и на разходите по експлоатацията на строежа или на услугите - предмет на концесията.
(2) Поетият от концесионера оперативен риск произтича от фактори, които са извън контрола на страните по концесионния договор, и представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на обекта на концесията и/или на услугите. Рисковете, свързани с лошо управление, с неизпълнение на договорни задължения от икономическия оператор, както и с непреодолима сила, не се смятат за оперативен риск.
(3) Риск, свързан с търсенето, е вероятността за настъпване на събития, факти или обстоятелства, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху пазарното търсене на обекта на концесията, на предоставяните услуги или на извършваните други стопански дейности.
(4) Риск, свързан с предлагането, е вероятността обектът на концесията, предлаганите услуги или извършваните други стопански дейности да не съответстват на изискванията на пазара. Рискът, свързан с предлагането, включва и риска за наличност на предоставяните услуги. Риск за наличност е вероятността за настъпване на събитие, факт или обстоятелство, което може да окаже влияние върху предоставянето на услугата във вид, обем, качество и време за изпълнение, които съответстват на определеното с концесионния договор.
(5) При концесия за строителство заедно с оперативния риск концесионерът поема и строителния риск. Строителният риск е вероятността за настъпване на събития, факти или обстоятелства, които могат да окажат влияние върху стойността или върху времето за изпълнение на възложеното строителство.
(6) Всички останали рискове при концесия за строителство и концесия за услуги се разпределят между концесионера и концедента с концесионния договор в зависимост от възможностите на всяка от страните по-добре да оцени, контролира и управлява съответния риск. Рисковете, които страните относително еднакво могат да оценяват, контролират и управляват, се разпределят между тях като споделени рискове.
(7) При концесия за ползване всички рискове се поемат от концесионера, с изключение на риска от пълно погиване на обекта на концесията.
Чл. 32. (1) Приходите на концесионера от експлоатацията на строежа или на услугите се формират от плащания от потребителите, от потребителите и концедента или само от концедента.
(2) Плащане от концедента може да се предвиди в следните случаи:
1. когато за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от потребители или от други лица, или ако се дължат такива плащания - не е предвидено концесионерът да ги получава;
2. когато се цели постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставяни от концесионера;
3. при държавно регулирани цени на услугите, които се предоставят от концесионера.
(3) При концесия за строителство плащането от концедента се дължи, след въвеждане на обекта на концесията в експлоатация и се извършва само за времето, в което обектът или предоставяните услуги са били в наличност.
(4) При концесия за услуги плащането от концедента се извършва само за времето, когато услугите са били в наличност.
(5) Условията, при които се извършва плащането от концедента, не може да освобождават концесионера от рискове, които е поел за целия срок на концесията.
Чл. 33. (1) В определени с този закон случаи концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение.
(2) При концесия за ползване, както и при концесия за услуги, когато обектът на концесията е държавна или общинска собственост, винаги се дължи концесионно възнаграждение.
(3) При концесия за строителство концесионно възнаграждение се дължи, когато обектът на концесията включва съществуващ строеж, който е държавна или общинска собственост.
(4) Размерът на задължението за плащане на концесионно възнаграждение се определя от концедента във всеки конкретен случай в зависимост от:
1. справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода от концесията между концедента и концесионера;
2. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията.
Чл. 34. (1) Всяка концесия се възлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 35 години за концесия за строителство и за концесия за услуги и по-дълъг от 25 години за концесия за ползване, освен ако със специален закон е предвиден друг срок. Срокът на концесията може да се удължава, като общият срок на всички удължавания, независимо от основанието за това, не може да е по-дълъг от една трета от конкретния срок, определен с концесионния договор.
(2) В обявлението за откриване на процедурата за определяне на концесионер, наричано по-нататък "обявление за откриване на процедурата", се посочва срок на концесията, който е максимален. В обявлението за откриване на процедурата се посочва и прогнозният общ срок на всички допустими удължавания, когато такива са предвидени с клауза за преразглеждане.
(3) Конкретният срок на концесия за строителство и на концесия за услуги не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложения капитал, при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят. Конкретният срок на концесия за ползване се съобразява с вида и техническите и/или технологичните, и/или ресурсните особености на обекта на концесията и на принадлежностите, и с времето, което е необходимо на концесионера за изпълнение на инвестиционната програма за поддържане на обекта в експлоатационна годност.
Чл. 35. Изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Глава втора.
СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ПЛАНИРАНЕ НА КОНЦЕСИИТЕ. МОНИТОРИНГ, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ
Чл. 36. Органите, които имат функции по стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите, са:
1. Министерският съвет;
2. Координационният съвет по концесиите, наричан по-нататък "Координационен съвет";
3. министрите съобразно отрасловата им компетентност;
4. министърът на финансите;
5. общинските съвети;
6. кметовете на общини;
7. дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя, наричана по-нататък "специализираната дирекция от АМС";
8. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК);
9. Сметната палата;
10. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ);
11. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Чл. 37. Министерският съвет определя държавната политика за концесиите, като:
1. одобрява Национална стратегия за развитие на концесиите и план за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения по предложение на Координационния съвет;
2. одобрява преди тяхното издаване решенията на министрите за откриване и за прекратяване на процедурите за определяне на концесионер и за изменение или отказ за изменение и за прекратяване на концесионните договори за държавните концесии и за съвместните концесии с държавно и общинско участие;
3. одобрява годишни отчети на министрите относно изпълнението на включените в плана за действие проекти и на концесионните договори за държавни концесии и за съвместни концесии с държавно и общинско участие;
4. одобрява плана за работа на АПСК за съответната година по предложение на изпълнителния директор на агенцията;
5. определя с решение държавните такси, които се събират и/или постъпват в полза на концесионер на държавна концесия и на съвместна концесия с държавно и общинско участие, както и условията и реда за събиране на тези такси.
Чл. 38. (1) Координационният съвет:
1. приема и чрез председателя си предлага на Министерския съвет за одобряване Националната стратегия за развитие на концесиите, плана за действие за държавните концесии, както и изменения и допълнения в тях;
2. координира действията по изпълнение на плана за действие за държавните концесии;
3. обсъжда и дава насоки за отстраняване на системни проблеми, свързани с възлагането на концесиите и с изпълнението или прекратяването на концесионните договори;
4. възлага на АПСК извършването на извънредни проверки на определени концесионни договори;
5. приема годишен доклад за състоянието на концесиите въз основа на одобрените от Министерския съвет годишни отчети на концедентите и на обобщената информация за концесионните договори, предоставена от АПСК.
(2) Координационният съвет се състои от председател - заместник министър-председател, и от членове: заместник-министри, изпълнителният директор на АПСК, председателят на Сметната палата, директорът на АДФИ, директорът на специализираната дирекция от АМС и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините.
(3) Поименният състав на Координационния съвет се определя със заповед на министър-председателя.
(4) Координационният съвет приема правилник за организацията и дейността си. С правилника се определят условията и редът за привличане на експерти, които да подпомагат работата на съвета.
Чл. 39. (1) Министрите изпълняват държавната политика за концесиите в съответствие с отрасловата им компетентност, като изпълняват правомощията на концедент, както и:
1. в съответствие с провежданата от тях секторна политика правят предложения до Координационния съвет относно Националната стратегия, както и за включването, изключването и промяната на проекти в плана за действие за държавните концесии;
2. извършват мониторинг и контрол на сключените от тях концесионни договори;
3. изготвят и внасят за одобрение в Министерския съвет годишни отчети относно изпълнението на включените в плана за действие за държавните концесии проекти, които са от тяхна компетентност, и на сключените от тях концесионни договори;
4. правят предложения до Координационния съвет за приемане на насоки относно отстраняване на проблеми в кръга на тяхната компетентност, които са свързани с възлагането на концесиите и с изпълнението или прекратяването на концесионните договори.
(2) Министърът на финансите изпълнява държавната политика относно ефективното и ефикасното разходване на публични средства при планирането и изпълнението на концесиите, като:
1. дава писмени указания относно финансово-икономическите елементи на концесията при извършване на подготвителните дейности и при изпълнение на концесионните договори;
2. прави предложения до Координационния съвет за приемане на насоки относно финансово-икономическите елементи на концесиите;
3. одобрява ежегодно план-сметка за финансиране на разходите по държавните концесии;
4. извършва предварителна оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите преди включването им в плана за действие за държавните концесии, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 35;
5. изразява становище относно финансово-икономическите елементи на проектите за държавни и общински концесии с плащания от концедентите преди откриването на съответната процедура за определяне на концесионер;